Толерантност или безразличие?
Какво е толерантност? Възможност да приемем различните, лицемерие, снизхождение или резултат от добро възпитание?
В съвременния, глобализиращ се свят това понятие придобива все повече измерения – толерантност към себе си, към другите, към природата. Едва ли е проблем за някого да приеме у другите всичко онова, което не го засяга, но как изглеждат нещата, когато сме лично засегнати от допира си с нечия друга култура?
Всеки от нас е неповторим и уникален индивид, но човекът като цяло е социално същество. Същество, което въздейства върху средата и едновременно с това, зависи от нея. Има ли начин да се опазим от конфликта със себе си и с другите, можем ли да намерим общ език с чужди социални, религиозни или етнически групи?
Според психолозите, приемаме или отричаме у другите това, което приемаме или отричаме у себе си, но често не го осъзнаваме. Колкото по-добре човек познава и собствената си личност, и останалите, включително представители на други етноси, култури и раси, толкова по-бързо ще се научи да говори с всеки на неговия език. Хората сме различни, но и еднакви. Повод за конфликт винаги може да се намери,но често истинската, дълбока причина за него остава неосъзната. Лесно е да видим различията си, но все пак можем да намерим и общото между нас, онази допирна точка, която ще ни направи приятели. Трябва ни само добра воля, усмивка и готовност да приемем другия, без да го осъждаме за това, че има различни ценности.
Истинската толерантност не е демонстративна, тя не носи елементите на снизхождение, което проявяваме към тези, които оценяваме по-ниско от себе си. Защото тази оценка е субективна. Ако едно общество е на по-ниско ниво на развитие, това не означава, че неговите представители не притежават ценни, уникални качества, които дори не познаваме.
Но и тя има своите граници – индивидуални и обществени. Различните индивиди имат различен праг на търпимост, обусловен от техния темперамент, култура и дори моментно настроение. Но в обществото има правила, норми и закони, които се отнасят в еднаква степен за всички. Не може и не бива да се говори за толерантност към противообществени прояви, престъпления, незачитане неприкосновеността на другите. Приемането на хора и/или групи с подобни наклонности е белег за безучастие към обществото, а не за свободомислие.
Толерантността е умение да приемем у другите това, което не бихме избрали за себе си, осъзнаването на факта, че различието не винаги има оценъчен характер. Различно не означава непременно по-добро или по-лошо. Всяка култура, всеки бит, колкото и да са малки, незначителни и отдалечени от нас, са част от нашия свят, от нашето богатство във всичките му форми и разнообразие . Всеки има своето място под слънцето, полето си на изява, професионални умения или житейска мъдрост. И нищо не е излишно, стига да имаме очи да го видим и разум да го приемем. Ако погледнем към другите и се огледаме в тях, най-вероятно ще видим... себе си. Ако си подадем ръка, вместо да си обръщаме гръб, света ще стане едно по-красиво и по-добро за живеене място, пълно с любов, топлина и разбирателство